Това е грешката, която струва най-скъпо, защото се открива късно: производството е готово, изделията са ушити, а след първото пране са с един размер по-малки. Свиването не е изненада, а данна — и се измерва преди да се затвори кройката.
Как се мери свиването правилно?
- Отрежете квадрат от мострата, поне 30 × 30 см.
- Маркирайте с незаличим маркер две двойки точки: една по дължина, една по ширина. Точно разстояние: 20 см.
- Изперете по етикета, предвиден за готовото изделие — не по произволна програма.
- Изсушете по начина, по който ще го направи клиентът. Сушилня или въздух променят резултата съществено.
- Премерете отново и двете разстояния.
Свиване % = (20 − крайна мярка) ÷ 20 × 100
Еднакво ли се свиват дължината и ширината?
Това е частта, която почти винаги се пропуска. Джарси може да се свие 5% по дължина и 2% по ширина. Ако приложите средно 3,5% към кройката, изделието излиза късо и широко — сгрешени пропорции, дори общата площ да излиза.
Коригирайте двете посоки поотделно. Това е единственият начин да запазите съотношенията.
Кога свиването е прекалено?
При стабилизиран памук се очакват 3-5%. Над 7% платът не е стабилизиран коректно и компенсацията в кройката става крехка: достатъчно е клиентът да изпере на малко по-висока температура и изделието излиза извън допуска.
В такъв случай възможностите са две: да поискате от доставчика по-добре стабилизирана партида или да смените състава — смес с полиестер се свива осезаемо по-малко.
Какво се променя при смесеното изделие?
Ако комбинирате два плата в едно изделие — тяло от памучна вата и качулка от полиестерен флийс например — двата се свиват различно. Памукът се свива, полиестерът не. След няколко пранета качулката излиза непропорционална спрямо тялото.
Решението е да компенсирате кройката на памучната част, не на полиестерната. И да направите пробното пране върху сглобеното изделие, а не върху двата плата поотделно.
Струва ли си предпране?
Предпране на плата преди рязане премахва проблема в основата, но добавя операция, разход и риск от размерна разлика между топовете. Има смисъл при малки производства с висока стойност. При широки серии стандартният път остава: измерваш и компенсираш.
Какво да поискате от доставчика?
Данните за размерна стабилност за конкретното качество, поотделно за дължина и ширина. После пак ги проверете върху мострата: стойността на доставчика е измерена в лабораторни условия, а вашият клиент ще пере вкъщи. Разликата между двете числа е точно маржът, който трябва да управлявате.